Витамин D – какво не знаем?

Витамин D е мастноразтворим витамин открит през 1921 година. Той е идентифициран като фактор в рибеното масло от черен дроб на треска и  първоначално е използван за лечение на рахит. По-късно се открива връзката между производството на витамин D и излагането на слънчева ултравиолетова светлина.  Десетки години след откриването на витамин D е проучвана само неговата роля в калциевия метаболизъм и в превенцията на костните заболявания, но през последните десетилетия се увеличиха познанията относно значението на витамин D за редица важни процеси и заболявания в организма.

80-90% от нуждите на витамин D организма си осигурява чрез собствен синтез (под въздействието на ултравиолетовите лъчи на слънчевата светлина). Останалите 10-20 % се набавят чрез храната или чрез приемането на добавки съдържащи го. Храни с високо съдържание на  витамин D  - риба (сьомга, риба тон, скумрия), рибено масло, черен дроб, яйчен жълтък, мляко, сирене, някои гъби и др.

Основна и изключително важна роля, която има витамин D в нашия организъм е да регулира калциево-фосфорната обмяна и костния метаболизъм (изключително важни за нормалното развитие на костите и зъбите). Освен това витамин D взима участие в редица важни процеси – регулация на имунитета; образуването на нови клетки; роля в производството на инсулин, сърдечно-съдовата система и кръвообразуването.

Непълноценното хранене и недостатъчното излагане на слънце са причина за намаляване на нивата на витамин D в организма и възникване на дефицит. Дефицитът на витамин D от своя страна  води до намалена абсорбция на калций, магнезий и фосфор. В резултат от това продължителният дефицит на витамин D има отрицателен ефект върху костната минерализация. При бебета и деца, такъв дефицит се проявява като рахит – състояние, характеризиращо се с костни деформации и забавяне на растежа. Недостатъчната минерализация на костите води до тяхното омекване като в резултат се стига до  деформации на черепа, гръдния кош, изкривяване на костите на крайниците и др. При възрастни недостатъчните количества витамин D водят до остеомалация (костите губят своята устойчивост и много лесно се стига до счупването им).

Риск от развитие на дефицит на витамин D има в следните случаи:

- Предтерминно родени деца, бебета до 1 год. възраст, деца в ранна детска възраст и пубертет

- Недоносени бебета ( при тях рискът от дефицит е по-голям )

- Деца с малабсорбция, холестаза, хронични бъбречни заболявания, епилепсия

- Деца, които прекарват повече време на закрито и са с ограничено/недостатъчно излагане на слънчева светлина.

- Деца с по-тъмен цвят на кожата

- Бременни и кърмещи

- Прекомерна употреба на слънцезащитни кремове

- Вегетарианци и страдащи от затлъстяване

Дозиране на витамин D

Новородени и родени в срок бебета*:

От 0 до 6 месеца: 400 IU/дневно от първите дни от живота,

независимо от начина на хранене*

От 6 до 12 месеца: 400-600 IU/дневно в зависимост от дневното количество витамин D, прието с храната*

От 0 до 12 месеца - 400 IU/дневно**

*според Българско Дружество по Педиатрия, Българско Дружество по Ендокринология 2019г.

**Препоръка на ААР (Американска академия по педиатрия) и ESPGHAN (Европейска общност по детска гастроентерология, хепатология и хранене).

За всякакви въпроси свързани със специфичните нужди от витамин D на вашето бебе/дете се консултирайте с педиатър.